Живот отдаден на образованието: ЕМРУЛЛАХ ЕФЕНДИ

Живот отдаден на образованието:

ЕМРУЛЛАХ ЕФЕНДИ

(1878-1941)

 

Как човек прекарва живота си е важно, но също така е от значение и завършекът му. В това отношение животът на учения и учителя Емруллах ефенди е прекрасен пример. Той отдава целия си живот на образованието и издъхва в процеса на обучаване на религиозни кадри за мюсюлманите в България. Кой е този толкова отдаден на образованието човек?

Емруллах ефенди е роден на 15 април 1878 година в делиорманското село Пристое (Юсуфханлар). Баща му Фейзуллах хаджи Хасан е родом от гр. Малатия, Турция. В османския период той идва в Североизточна България като данъчен служител, но след време се задомява с мома от с. Пристое и по време на Руско-турската война се заселва в същото село, където служи като учител. За съжаление, Фейзуллах ефенди починал млад и 9-годишният му син Емруллах осиротял. А когато станал на 12 години, починала и горката му майка.

Кръглият сирак Емруллах израснал под опеката на братята си и след завършване на началното училище при Мухсин ефенди в родното си село бил записан в едно от силистренските медресета. От една страна, учел, а от друга – през лятото работел като пазач на бостани, пренасял стоки и през месец рамазан служел в джамиите като ходжа. След показаните успехи по време обучението си в медресето Емруллах ефенди продължил образованието си в Истанбул, където се записал в Теологическия факултет на Истанбулския университет. С отличен успех завършил висшето си образование през 1913 година, като трябва да се отбележи, че той може би е единственият от България, завършил точно този факултет. В престижното висше учебно заведение Емруллах ефенди се възползвал от дълбоките познания на авторитети като Абдуррахман Шереф, Мустафа Асъм, Хасан Фехми, Хюсеин Авни, Манастърлъ Исмаил Хаккъ, Бабанзаде Ахмед Наим и др.

По време на обучението си, което съвпаднало с бурни политически времена в Истанбул, Емруллах ефенди се запознал с различните идейни течения, с интелектуалците от кръга на сп. „Сърат-и Мустаким“, поддържал близки отношения с видния учен Мухаммед Захид ел-Кевсери, който бил съветник на последния османски шейх-ул-ислям.

След успешното си дипломиране Емруллах ефенди не приел предложенията за служба в Истанбул и се върнал в родния си край, за да служи на мюсюлманите в България. Веднага след връщането си бил назначен за мюдеррис (преподавател) в медресето „Мюшебекли“ в гр. Шумен. С негови усилия остарялото медресе било ремонтирано и били въведени нови методи в обучението, в резултат на което броят на учениците в него се увеличил. Това наложило Емруллах ефенди с „моллите“ си да се премести в „Медресе-и Алийе“, пак в Шумен, където въвел нова учебна програма. Но за съжаление, избухнала Първата световна война и Емруллах ефенди бил призован в казармата, където служил като ротен имам и ваиз. След връщането му от военна служба Емруллах ефенди бил назначен за директор на споменатото медресе.

Но това и другите съществуващи медресета не били достатъчни за подготвяне на духовни кадри за мюсюлманската общност в България, а обучението в Турция с всяка година се затруднявало. Затова Главно мюфтийство през 1922 г. прави крачка за реализиране на идеята за създаване на ново медресе, което било на дневен ред още от 1913 година, а през 1920 г. бил подготвен дори учебният план. Това става възможно с неимоверните усилия на Емруллах ефенди, назначен за директор на откритото през 1922 г. медресе „Нювваб“ в гр. Шумен, където освен духовно обучение се получава средно и висше образование, което дава възможност на възпитаниците му да стават учители, директори и др. От откриването на единственото по рода си просветно огнище до сетния си дъх на този свят, което се случва през 1941 г., докато е в това училище, Емруллах ефенди е ангажиран, от една страна, с административна дейност, а от друга – с преподаване на предмети като арабски език, келям, принципи на ислямското право (меджелле) и логика. Заедно с това той обикаля делиорманските и кърджалийските села за материално обезпечаване на учебно-възпитателния процес и в същото време води непоклатима борба срещу противниците на това духовно огнище.

След четвърт век изучаване на ислямски науки и толкова обучаване на младежи Емруллах ефенди починал на 8 рамазан 1360/30 септември 1941 година. На 63 години, отново като Мухаммед (с.а.с.), покойният оставил след себе си пет деца – двама синове, завършили медресето „Нювваб“, и три дъщери, които били омъжени за възпитаници на висшия отдел на „Нювваб“. На погребението на всеотдайния и непоклатим просветител присъствали бившият главен мюфтия Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди, членът на Висшия шериатски съд Мустафа Хайри ефенди – бивш преподавател в „Нювваб“ и автор на тефсир на арабски език, тогавашният мюфтия на Шумен Мустафа Сабри ефенди, учители и ученици от „Нювваб“ и други шуменски училища, много мюсюлмани от града и близките населени места. След изпълнение на дженазе намаз в „Чарши джамия“ Емруллах ефенди бил погребан в гробището при Часовниковата кула. За голямо съжаление, по време на т.нар. възродителен процес, когато се изтръгваха имената на турците в България, гробището, където е погребан Емруллах ефенди, бива изравнено със земята и изчистено. Тогава лоялни негови възпитаници тайничко преместват тленните му останки в гробището на родното му село Пристое, където и днес се съхранява гробът на този мюсюлмански просветител.

Ведат С. Ахмед