Пропускане към основното съдържание

ОТМЕНЯ СЕ ПРЕДСТОЯЩИЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ НА МЮСЮЛМАНИТЕ

 

ШИРОКОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА COVID-19 

ОТМЕНИ ПРЕДСТОЯЩИЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ 

НА МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ

 



Висшият мюсюлмански съвет публикува прессъобщение в официалния сайт на Мюсюлманско изповедание във връзка с последното си заседание, проведено на 18. 11. 2020 г. Висшият мюсюлмански съвет е централният колективен ръководен орган на Мюсюлманско изповедание в Република България. В неговите правомощия е свикването на Национална мюсюлманска конференция. Затова Съветът е провел поредното си редовно заседание въпреки трудните епидемични условия. В София членовете на Съвета обсъдили организацията на свиканата за 28 ноември 2020 година Национална мюсюлманска конференция.

Според подадената до медиите информация основният акцент по време на заседанието бил поставен върху проблемите, породени от извънредната епидемична обстановка в страната, които възникнали при подготовката на националния форум, който се провежда през пет години и в него участват около 1000 души от всички краища на България. Членовете на Съвета със загриженост и болка констатирали, че сред заразените с COVID-19, починалите, карантинираните и самоизолиралите се има много мюсюлмани, включително и такива, които са избрани или по право са делегати на националния форум – мюфтии, имами, членове на мюсюлмански настоятелства, служители на районни мюфтийства.

В резултат на силно увеличения брой на заразени с COVID-19 и широкото му разпространение през последните дни, както и на предполагаемата тенденция за увеличаване на заразените и покосените от коронавируса, Мюсюлманско изповедание предприело различни стъпки за търсене на благоприятно решение във връзка с обявения за 28 ноември т.г. национален форум. След проведените предварителни консултации със здравните институции, след обсъждане на ситуацията в районите и обстойни юридически анализи, както и с цел опазване здравето и живота на вярващите, Висшият мюсюлмански съвет отменя обявената за 28.11.2020 г. Национална мюсюлманска конференция.

Решението за отмяна е взето на основание чл. 35, т. 19 и т. 24 във връзка с чл. 22 от Устава на Мюсюлманско изповедание в Република България, съобразявайки се с това, че с Решение на Министерски съвет № 673 от 25.09.2020 г., прието на основание чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1, 2, 3, 7 и 8 от Закона за здравето и чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, е удължен срокът на извънредната епидемична обстановка, считано от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г., и е възложено на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въвежда временни ограничителни мерки, включително изисквания за спазване на физическа дистанция. Също така с нарочно писмо на главния държавен здравен инспектор е препоръчано Националната мюсюлманска конференция при възможност да се проведе неприсъствено.

Поради липсата на законова възможност конференцията да бъде проведена неприсъствено Висшият мюсюлмански съвет ще организира очакваната Национална мюсюлманска конференция при подходящи условия, които не застрашават живота и здравето на представителите на мюсюлманската общност. В прессъобщението се казва, че в тази връзка ще се направят съответните стъпки, спазвайки законовите и нормативните изисквания на Мюсюлманско изповедание в Република България, като заинтересованите страни и обществеността ще бъдат информирани своевременно за предприетите действия.

 

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Selvi Boylu Minaresiyle Servi (Sevlievo) ÇOBANOĞLU CAMİSİ

Selvi Boylu Minares iyle  Servi (Sevlievo) Kasabası  ÇOBANOĞLU CAMİSİ “Selvi... Karşıdan görünen sevimli minareleri... Türklerden kalma saat kulesi, köprüsü, hükûmet konağı ile bir Türke daha mûnis, daha muhabbetli gibi görünüyor.” Sözleriyle başlıyor 1923 senesinde “Deliorman” gazetesinde yayınlanan “Razgrad’dan Plevne’ye” başlıklı yazı. Devamında kasabadaki Sultan Abdülaziz devrine ait görkemli taş köprüden, Selim Paşa hayrâtı olan çeşmelerden, 1193/1779-1780’de yapılan saat kulesinden, dört sınıflı Türk mektebinden ve gayretli müftüsü Hâfız Sâbit Efendiden söz ediyor... Aslında Servi/Selvi (Sevlievo) kasabası Koca Balkan’ın hemen hemen eteklerinde bulunan bir Türk yerleşim yeridir. 922/1516 yılından kısa bir zaman önce Türklerin iskân edilmesiyle kurulmuştur. Tabiî, civarda başka Türk köyleri de kurulmuş; Akıncılar, Malkoçlu, Ali Fakih, Çadırlı, Ulûfeci gibi isimler tamamen Türklük, fetih, evlâd-ı fâtihân kokuyor. 1516 yılında 18 hanelik yeni bir Türk yerleşim yeri ...

ADIMIZ....

ADIMIZ...   Geçenlerde bir arkadaşla konuşurken “Gene mi bu ad değiştirme meselesi? Bıraksak bir tarafa bu konuyu...” dedi. Ve kendince haklıydı, çünkü kırk yıllık bir yarayı kaşımak, bu olayları yaşayanları karanlık günlere çeviriyor, nâhoş duygulara sebep oluyordu. Kendisini dinledim... Fakat kendimi de haklı görerek “Unutmamalıyız!” diye cevap verdim ve rahmetli Aliya İzzetbegoviç’in sözünü hatırlattım: “ Ne yaparsanız yapın soykırımı unutmayın, çünkü unutulan soykırım tekrarlanır! ” Siz de şöyle itiraz edebilirsiniz... “Unutmayalım, ama Aliya soykırımdan söz ediyor” diyebilirsiniz... Pek tabiî, bilge adamın soykırım dediğinin farkındayım. Ama bizim adlarımız uğruna yaşadıklarımız da bir nevi soykırım değil mi? Söyleyeceklerimi düşünün biraz... Ve bakmayın siz birilerinin “Soyadönüş Süreci” demesine... Bizim bazı yaşlılarımız o süslü ifadeyi kullanamadığı ya da bilinçli olarak kullanmadığı için onun yerine doğrudan “soykırım” dediğini defalarca duydum. Kaldı ki, Bulgarista...

Mücadeleci Gazeteci ve Çanakkale Gazisi: MAHMUT NECMEDDİN DELİORMAN

Mücadeleci Gazeteci ve Çanakkale Gazisi MAHMUT NECMEDDİN DELİORMAN (1897-1973) Bulgaristan Türklerinin kültürel hayatında önemli bir yeri olan Mahmud Necmeddin (Deliorman), ömrünü gazetecilikle geçiren biri olmakla beraber siyasî ve toplumsal faaliyetlerde de bulunan bir şahsiyettir. Görüş ve çalışmaları sebebiyle Bulgaristan’da yaşadığı dönemde farklı tartışmalar içerisinde yer almış aydının kişiliği, eserleri ve fikirlerinin tanınması, Bulgaristan Müslümanları tarihinin daha iyi anlaşılması açısından önem arz etmektedir.  Mahmut Necmeddin, 1897/1898 yılında Razgrad şehrinde dünyaya gelmiştir. Babası Hâfızoğulları sülâlesinden Ahmed Ağanın oğlu saraç Salih Efendi, annesi ise Kırımlı Hacı Hasan kızı Ayşe Hanımdır. İlk ve orta (rüşdiye) eğtimini doğduğu şehirde alan Mahmut Necmeddin, Balkan Savaşları sonrasında 16 yaşındayken Sofya’ya gitmiş ve orada Türkçe yayınlanan “Tunca”, “Resimli Türk Sadası” ve “Türk Sadası” gazetelerinde stajyer olarak çalışarak haber toplamış, te...