Далеч от харама и по-близо до хеляла

Религиозното понятие „хелял” е антоним на „харам”, т.е. по смисъл е противоположното на онова, чието извършване е грях. Извършването на  хелял е позволено, не е грях, но за него няма и възнаграждение. Обаче ако хелялът се извършва и отбягва в израз на отдаденост към Аллах, това деяние може и да бъде възнаградено.

Това понятие е една от религиозните категории, които обхващат всички деяния на човека и се наричат еф‘ал-и мукеллефин (деянията на вменяемите мюсюлмани). Кое е хелял научаваме от известията на Аллах Теаля и Неговия Пратеник (с.а.с.). Хелялът обхваща всички сфери на живота ни. Но заедно с хеляла винаги съществува и харамът. А целта на това е да бъде изпитан човекът.

За успешното издържане на този зрелостен изпит в Корана и хадисите е разяснено що е хелял и харам. Човек, който послуша тези източници, внимава по отношение на хеляла и харама в съотвествие със зрелостта си, а според съобразяването му с това се повишава богобоязливостта му, усъвършенства се и скъсвайки оковите на своите страсти, става истински човек. Именно затова отношението към хеляла и харама е показател за качеството на човека.

„Хелялът е ясен и харамът е ясен” казва любимият ни Пейгамбер (с.а.с.) и иска от нас да ги съблюдаваме. Освен това ни съобщава, че между тях има „съмнителни” неща. Хелялът и харамът са очебийно ясни, но спрямо съмнителните неща трябва да подходим будно. Те са като динените кори под краката на човека, неочаквано може да се подхлъзне и да се повали на земята.

Съвременният мюсюлманин вместо да е загрижен по отношение на съмнителните неща, чийто брой се увеличава от ден на ден, извършва явните харами, които като стрела се забождат в окото му и сърцето му. Нима не му стигат хелялите?!

Несъмнено, не е малък броят на забранените неща като алкохол, хазарт, рушвет, опияти, свинско месо, мърша или животно, което не е заклано в името на Аллах, погазване на човешки права – всичко това руши основите на обществото, носи вреда и са от гнусните дела на сатаната. Но нека не забравим, че броят на позволените неща е многократно по-голям...

Затова мюсюлманинът никога не би казал: „Това е добре, но това защо е забранено?”, „Какво пък ще стане от толкова малко?”

Той се старае да изживее един живот, който е далеч от харама и е в рамките на хеляла. Подхожда много сериозно в това отношение. Отбягва харама и се задоволява с хеляла, без да мисли, че ще е малко или много, голямо или нищожно, веднъж или многократно. Така се старае да запази човешкото си достойнство, дарено му от Аллах. Умният човек осъзнава, че харамът предоставя на човека моментни и краткотрайни удоволствия, докато хелялът украсява и превръща в удоволствие целия човешки живот. Защото хелялът доставя радост и щастие на човешкото сърце и светлина на човешката душа.

Ведат С. Ахмед