Пропускане към основното съдържание

Съветът на духовните водачи: НЕПРЕДПРИЕМАНЕТО НА ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРОКУРОР ПОПОВА ВРЕДИ НЕ САМО НА МЮСЮЛМАНИТЕ

Съветът на духовните водачи (СДВ),
в който членуват главните мюфтии и председателите на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) на Мюсюлманско изповедание в Република България от годините на прехода, заседава по искане на ВМС. Оглавяваният по право от настоящия главен мюфтия Съвет е един от най-авторитетните органи на Изповеданието и се свиква при изключителни поводи. В заседанието, което се проведе на 28 юни т. г. в централния офис на Мюсюлманско изповедание в София, участваха главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи, председателят на ВМС Ведат С. Ахмед, бившите главни мюфтии Фикри Сали и Селим Мехмед, бившите председатели на ВМС Хюсеин Карамолла и Ридван Кадьов.
Поводът за свикването на СДВ бяха изключително важни проблеми, които стоят в дневния ред на Мюсюлманско изповедание, а именно ненамерилото достоен отговор от съответните институции ислямофобско изказване на прокурор Недялка Попова във връзка с т.нар дело срещу 13-те имами и предложенията за промени в Закона за вероизповеданията, внесени в Народното събрание. Разгледана бе и дейността на Мюсюлманско изповедание през изминалия свещен месец рамазан.
По основните въпроси от дневния ред на заседанието Съветът на духовните водачи заяви, че посреща с тревога думите на прокурор Недялка Попова, която е облечена в държавна власт, за да защитава интересите на българската държава, чиито пълноправни граждани са българските мюсюлмани. Направеното и подобни изказвания се посрещат с неодобрение и огорчение от цялата мюсюлманска общност в страната ни. Във връзка с това СДВ подкрепя позицията на Висшия мюсюлмански съвет и предприетите от Главно мюфтийство законови действия. Но същевременно изразява своята и на мюсюлманите в България тревога от това, че до момента надлежните държавни институции, които са сезирани, а би трябвало и да са се самосезирали, не са предприели действия срещу думите на прокурора, засягащи националната сигурност на България, което е във вреда не само на мюсюлманите, а и на цялото българско общество.
Относно промените в Закона за вероизповеданията Съветът на духовните водачи смята, че нормативното уреждане на дейността на вероизповеданията е много важен момент за обществения живот. В преходния период на страната ни Мюсюлманско изповедание натрупа горчив опит по този въпрос, на чиито последици ставаме свидетели и днес. Религиозните лидери на българските мюсюлмани от последните почти тридесет години смятат, че настоящият Закон за вероизповеданията поначало е дискриминационен по отношение на всички вероизповедания извън Българската православна църква. Същевременно през последните петнадесет години настъпиха много сериозни промени в социалния живот. Всичко това показва, че има необходимост и от сериозни промени в закона. Промените обаче трябва да целят решаване на проблемите в съгласие с международно установените норми, гарантиращи свободата на религията. Това изисква осигуряване на възможности за пълноценно функциониране на вероизповеданията и ненамеса на държавата във вътрешните им дела при спазване на установените законови норми.
След проведените разисквания по основните въпроси на дневния ред Съветът на духовните водачи заяви, че високо оценява дейността на Мюсюлманско изповедание, извършена през изминалия месец рамазан. Направената организация за изпълнение на религиозните задължения в джамиите и многото мероприятия като ифтари, рамазански програми, байрамски чествания и други подобни прояви допринасят за сплотяване на мюсюлманската общност, за издигане на духовното ѝ равнище и дават възможност на целия български народ да се запознае с вярванията и традициите на мюсюлманите, които са важна съставна част от българското общество.
Съветът на духовните водачи посреща с радост усилията на Главно мюфтийство и подчинените му структури за оползотворяване на лятната ваканция на децата с организиране на летни Коран-курсове в джамиите. Наблюдава се и тенденция за по-ефективното им организиране, което ще допринесе за изграждане на пълноценна мюсюлманска идентичност, а това ще съдейства за предпазване от крайности и създаване на атмосфера на религиозна търпимост.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Selvi Boylu Minaresiyle Servi (Sevlievo) ÇOBANOĞLU CAMİSİ

Selvi Boylu Minares iyle  Servi (Sevlievo) Kasabası  ÇOBANOĞLU CAMİSİ “Selvi... Karşıdan görünen sevimli minareleri... Türklerden kalma saat kulesi, köprüsü, hükûmet konağı ile bir Türke daha mûnis, daha muhabbetli gibi görünüyor.” Sözleriyle başlıyor 1923 senesinde “Deliorman” gazetesinde yayınlanan “Razgrad’dan Plevne’ye” başlıklı yazı. Devamında kasabadaki Sultan Abdülaziz devrine ait görkemli taş köprüden, Selim Paşa hayrâtı olan çeşmelerden, 1193/1779-1780’de yapılan saat kulesinden, dört sınıflı Türk mektebinden ve gayretli müftüsü Hâfız Sâbit Efendiden söz ediyor... Aslında Servi/Selvi (Sevlievo) kasabası Koca Balkan’ın hemen hemen eteklerinde bulunan bir Türk yerleşim yeridir. 922/1516 yılından kısa bir zaman önce Türklerin iskân edilmesiyle kurulmuştur. Tabiî, civarda başka Türk köyleri de kurulmuş; Akıncılar, Malkoçlu, Ali Fakih, Çadırlı, Ulûfeci gibi isimler tamamen Türklük, fetih, evlâd-ı fâtihân kokuyor. 1516 yılında 18 hanelik yeni bir Türk yerleşim yeri ...

ADIMIZ....

ADIMIZ...   Geçenlerde bir arkadaşla konuşurken “Gene mi bu ad değiştirme meselesi? Bıraksak bir tarafa bu konuyu...” dedi. Ve kendince haklıydı, çünkü kırk yıllık bir yarayı kaşımak, bu olayları yaşayanları karanlık günlere çeviriyor, nâhoş duygulara sebep oluyordu. Kendisini dinledim... Fakat kendimi de haklı görerek “Unutmamalıyız!” diye cevap verdim ve rahmetli Aliya İzzetbegoviç’in sözünü hatırlattım: “ Ne yaparsanız yapın soykırımı unutmayın, çünkü unutulan soykırım tekrarlanır! ” Siz de şöyle itiraz edebilirsiniz... “Unutmayalım, ama Aliya soykırımdan söz ediyor” diyebilirsiniz... Pek tabiî, bilge adamın soykırım dediğinin farkındayım. Ama bizim adlarımız uğruna yaşadıklarımız da bir nevi soykırım değil mi? Söyleyeceklerimi düşünün biraz... Ve bakmayın siz birilerinin “Soyadönüş Süreci” demesine... Bizim bazı yaşlılarımız o süslü ifadeyi kullanamadığı ya da bilinçli olarak kullanmadığı için onun yerine doğrudan “soykırım” dediğini defalarca duydum. Kaldı ki, Bulgarista...

Mücadeleci Gazeteci ve Çanakkale Gazisi: MAHMUT NECMEDDİN DELİORMAN

Mücadeleci Gazeteci ve Çanakkale Gazisi MAHMUT NECMEDDİN DELİORMAN (1897-1973) Bulgaristan Türklerinin kültürel hayatında önemli bir yeri olan Mahmud Necmeddin (Deliorman), ömrünü gazetecilikle geçiren biri olmakla beraber siyasî ve toplumsal faaliyetlerde de bulunan bir şahsiyettir. Görüş ve çalışmaları sebebiyle Bulgaristan’da yaşadığı dönemde farklı tartışmalar içerisinde yer almış aydının kişiliği, eserleri ve fikirlerinin tanınması, Bulgaristan Müslümanları tarihinin daha iyi anlaşılması açısından önem arz etmektedir.  Mahmut Necmeddin, 1897/1898 yılında Razgrad şehrinde dünyaya gelmiştir. Babası Hâfızoğulları sülâlesinden Ahmed Ağanın oğlu saraç Salih Efendi, annesi ise Kırımlı Hacı Hasan kızı Ayşe Hanımdır. İlk ve orta (rüşdiye) eğtimini doğduğu şehirde alan Mahmut Necmeddin, Balkan Savaşları sonrasında 16 yaşındayken Sofya’ya gitmiş ve orada Türkçe yayınlanan “Tunca”, “Resimli Türk Sadası” ve “Türk Sadası” gazetelerinde stajyer olarak çalışarak haber toplamış, te...